Любов ли е да скриеш истината, за да не нараниш другия

А дали това, което наричаме "честност" във връзката, не е просто страх да не загубим другия?

Наблюдавам във връзките, че понякога единият казва истината по такъв начин, че тя да се приеме от партньора. Или я избягва, или премълчава.

Оправданието през себе си, е "за да не нараня", но по-дълбоката причина е "за да не нараня себе си". И това не е лошо, напротив: можем да поднесем болезнени неща по щадящ начин, за да не остават тайни и скрити страни помежду ни.

Пробелмът е, когато с времето човек сам започне да изкриява представата си за това, което реално се случва. Самозаблужданието и скриването на реалността от самия себе си, не е полезно за никого и все някога дълбоко пазената тайна излиза наяве. Но вече няма да е безболезнено.

Любов ли е това да премълчиш или измениш истината, за да намалиш или (често) само да отложиш болката?

Любов ли е да отнемеш правото на другия да знае, какво се случва и сам да направи избор?

Да, реакцията може да е бурна и да предизвиква страх.

Да, изборът му може да не ни хареса, но другото е манупулиране и контрол, идващи от егото, което казва: "Ще бъде така, както аз искам.".

И все пак, начинът, по който комуникираме е едно от най-важните неща във взаимоотношенията. Защото границата между истината и жестокостта е тънка.

Освобождаващо е да споделим с човека до нас това, което сме таили. Да обсъдим заедно темата и да видим, как бихме могли да продължим. Но как...?

Утре (18.08) в 19:00ч. в Партньорствата на Новото време - Онлайн семинар за мъже и жени с Даяна Дамянова ще споделим личен опит и знания по темите на осъзнатото партньорство. Ако това те вълнува, пиши ми на лично. Все още можеш да се включиш на живо, за да участваш в дускусията и да зададеш своите въпроси.

Подготвили сме и подаръци!