Защо не отслабвам, въпреки че се храня здравословно?

Често срещан въпрос, особено от жените на 40+, с които основно работя. Това е и главният мотив да започна още преди десетилетие, да се занимавам с по-дълбоките причини за наднорменото тегло.

Много жени след 40 споделят: „Храня се здравословно, движа се, внимавам какво ям, а килограмите не мърдат.“ Други забелязват, че започват да трупат мазнини около корема, апетитът им се променя или отслабването, което преди е било лесно, вече изглежда почти невъзможно. Това е особено характерно за периода на перименопауза и прехода към менопауза.

Освен, че на тази възраст целият организъм се променя, хормоналният баланс вече е различен - спадат естрогените, метаболизмът се забавя, тялото се настройва вече за по-различни функции, зад излишното тегло има и нефизически причини.

Затова въпросът „Как да отслабна след 40?“ няма един универсален отговор. При една жена водещи могат да бъдат промените в начина на хранене и движението, при друга – сънят и стресът, а при трета – емоционалното хранене, инсулиновата чувствителност, хормоналните промени или натрупаните с години навици.

Но преди да ги споделя, нека обърна внимание, че "здравословно хранене" не винаги означава подходящо хранене. Една диета, с която в младостта сме свалили лесно килограмите, сега може изобщо да не работи, дори да е пълноценна и натурална. Възрастта, историята на човека, начинът на живот, навиците и други фактори, които се натрупват с времето, променят начина, по-който организмът реагира на определено хранене. Затова си има подходящи принципи, когато става дума за различните етапи в живота (фертилно хранене, спортно хранене, детско хранене, хранене по време на бременност и т.н.). За прехода към менопауза правилата са различни. За всяка жена - подходящите храни са специфични.

Именно затова храненето за отслабване при жена на 40+ не бива просто да копира диета, която е работила на 25 или 30 години. Необходим е индивидуален подход към храненето, съобразен с възрастта, начина на живот, физическата активност, симптомите на перименопаузата и личната история.

Освен това, което слагаме на масата, важно е и какво правим извън нея.

След храненето идва двигателната активност. Вместо да броим калориите, по-добре да увеличим движението. Но не това - да чистим вкъщи или да пазаруваме, а целенасочено и професионално направена програма, която да е съобразена със спецификите на тялото. И да е редовно.

При регулиране на теглото след 40 е важно да мислим не само за кантара, а и за запазването на мускулната маса, силата, метаболитното здраве и добрата физическа форма.

Освен спорта, важен е и сънят. Това е нещо, което често се пропуска, но натрупването на недоспиване води до нарушения на хормоналния баланс, повишен апетит за сладко, забавяне на метаболизма. Ето защо дори и най-правилното хранене може да не работи, ако не спим добре.

При жените в перименопауза безсънието, нощните събуждания и промените в качеството на съня могат допълнително да затруднят контрола върху апетита и теглото. Затова, ако се питаш „Защо ми се яде сладко постоянно?“ или „Защо напълнявам, въпреки че не ям повече?“, заслужава си да погледнеш и към съня и ежедневния стрес.

Нивата на стрес и взаимоотношенията също са от значение. Макар на пръв поглед да изглежда далечно, именно високите нива на стресовите хормони може да са причината да се намали сексрецията на стомашни сокове, а оттам - нарушено усвояване на хранителните вещества. Стигаме до абсурда: нахранени, но гладни. Поемаме здравословна храна, а клетките страдат от дефицит и организмът си трупа запаси.

Емоционалното хранене също може да бъде част от картината. Понякога храната не е само храна – тя може да бъде начин да се успокоим, да се наградим, да запълним празнота или да избягаме от напрежението. Тогава ограничаването на калориите само по себе си не решава причината за преяждането или постоянния апетит.

И още: чревният микробиом, за който толкова много се говори. Да, при натурално и пълноценно хранене може да е почти в баланс, но понякога има патогени в организма (паразити, бактерии, гъбички, вируси), които надделяват и това променя всички процеси в тялото. В червата имаме мозъчни клетки и когато чревната флора е нарушена, когато са затлачени, това може да замъгли преценката ни за храна, да промени апетита, да наруши съня и така да доведе до натрупване на излишни килограми.

Затова при работа с теглото е важно да се гледа цялостната картина – хранене, храносмилане, движение, сън, стрес, навици и индивидуални особености на организма.

И не на последно място - психо-соматиката. Тялото не лъже. Ние самим можем да крием от себе си и да потискаме някои чувства и емоции, може да имаме рани и травми, които не озсънаваме, но тялото не може да ги скрие. То трупа токсини и мазнини там, където е областта на емоцията или душевната рана. Когато освободим този блокаж, когато намерим истинската си мотивация, чрез работа с подсъзнанието, тогава можем да се освободим от излишното, буквалнио и преносно.

Психосоматиката и работата с подсъзнанието могат да бъдат допълваща посока, когато зад хранителното поведение стоят емоционални модели, стрес, потиснати чувства или вътрешни конфликти. Понякога човек знае прекрасно какво „трябва“ да яде, но въпреки това не успява да промени поведението си. Именно тогава въпросът вече не е само „Какво да ям, за да отслабна?“, а „Какво ме кара да се храня по този начин?“.

Е, да не пренебрегваме и възрастта. В обществата с най-много дълголетници да остаряваш се счита за достатъчен повод за уважение и хората се гордеят със своите бели коси и промените в тялото. Ние се борим с възрастта и това създава голямо вътрешно напрежение, ниско самочувствие и накрая - преумора. Тук идва ролята на приемането, но не да изоставим здравословната грижа за себе си, а да прегърнем тези промени, като си създадем нови правила за хранене, нови навици и нов етап във взаимоотношенията. На 40+ жената вече е по-зряла, по-мъдра и нейната роля е да споделя своя житейски опит, да го предава на поколенията и да живее в повече спокойствие и баланс в себе си.

Отслабването след 40 не е война с тялото. То може да бъде процес на адаптиране към новия етап от живота – с ново разбиране за хранене, движение, почивка, женско здраве и грижа за себе си.

И все пак, за всяка жена е различно. Всяка е изминала своя път и своите предизвикателства. Промените стават по различен начин, симптомите и предисторията предопределят, кой ще е най-правилния подход.

Аз съм на 47 и се познаваме с лично с всичките симптоми на възрастта.Професионално пък ги наблюдавам от поне 15 години.

Като холистичен нутриционист работя с жени, които искат не просто да свалят няколко килограма, а да разберат защо тялото им се променя и как могат да възстановят своята енергия, самочувствие и добро отношение към тялото си. При необходимост разглеждаме и връзката между хранене, емоции, стрес, сън и психосоматични фактори.