Зависимост и свобода – двата полюса в нас
- Elena Terzieva
- 19.08.2025 г.
- време за четене: 3 мин.
Често, независимо каква ситуация или предизвикателство се поставя, разговорите и преживяванията водят към една и съща тема – темата за зависимостта и свободата.

Вътрешната борба
Много хора искат да направят промяна – мечтаят, започват с ентусиазъм, но в следващия момент нещо вътре в тях ги блокира. Появява се гласът: „Не съм готов/а“. Те се усещат като във вериги, като в капан – в работа, връзка или място, от които не намират сили да си тръгнат.
Случва се и обратното – човек желае стабилност и връзка, но вътрешният му порив към свобода го кара да напуска. Така се редуват привързване и бягство. И в двата случая в нас се борят две страни – едната, която иска свобода, както и другата, която търси зависимост и сигурност.
Свободата – смисълът на живота
Искам да ви споделя извадка от една регресия, която проведох наскоро. В състояние на хипноза моя клиентка описа свободата по следния начин:
„Тя е свободната, смелата, дръзката, приволната, веселата, щастливата. Ролята ѝ е да дава възможности, перспективи и криле. Свободата е смисъл на живота. Човек е тук, за да прави сам изборите си, да бъде смел, да следва пътя на душата си, да се разгръща и развива, да отваря нови хоризонти. Но свободата се страхува от оковите, които човечеството слага – норми, правила, закони, зависимости. За да я съхраним, е нужно да надмогнем страха.“
Това послание е силно и резонира у много хора. Но наред с този порив за свобода винаги се появява и другата част от психиката – тази, която се страхува и иска да остане зависима.
Зависимостта – нужда или пречка?
Тази част съществува по причина – за да ни предпази. Когато сме били бебета, сме били напълно зависими от родителите си. Това е естествено състояние на уязвимост и нужда от помощ. Но когато този модел се пренася и в зряла възраст, той може да ни спира да правим собствени избори.
Тогава се появява вътрешният конфликт – между желанието за свобода и нуждата от сигурност.
Къде е границата?
Връзките, работата и партньорствата често започват с любов, страст или общи цели. Но хората се развиват, и ако двама партньори тръгнат в различни посоки, възниква напрежение. Зависимостите – материални, емоционални или свързани с мнението на близки – могат да задържат човек в ситуация, която вече му вреди.
Ако усещаме застой, болка, напрежение или дори физически симптоми, това е сигнал, че сме преминали границата и е време да действаме.
Никога не е късно
Едно от най-ценните осъзнавания е, че никога не е късно човек да сложи край и да започне отначало – нова връзка, нова работа, ново приятелство. Когато една врата се затвори, друга се отваря.
Подсъзнанието говори в картини – ако си представите образ на своето щастие и удовлетворение, той може да ви подскаже от какво наистина имате нужда.
Опасността от крайности
Свободата е висша ценност и дава вдъхновение. Но когато свободолюбието премине в крайност, човек може да остане сам. Разликата между „сам“ и „самотен“ е тънка. А ние сме социални същества – имаме нужда от близост, от допир, от споделяне.
Прекалената независимост може да доведе до изолация, а прекалената зависимост – до загуба на себе си. Балансът е в това да признаем уязвимостта си и да изберем осъзнато какво е добро за нас.
Какво да направим?
Ключът е във вътрешната работа – с нашите модели, нагласи и подсъзнателни програми. Хипнотерапията и регресията са чудесен начин да се достигне до тези дълбоки пластове и да се разбере кои вътрешни гласове ни спират.
Подсъзнанието съдържа всички отговори. Когато се свържем с него, можем да осъзнаем и трансформираме своите блокажи.
Ако усещате, че темата резонира във вас, че имате нужда от освобождаване или от нова стабилност, добре е да потърсите подкрепа. Никога не е късно да започнете отначало и да изберете пътя, който води към повече радост, здраве и удовлетворение.
Благодаря ви, че бяхме заедно в тази тема. Ако статията ви е вдъхновила или мислите, че може да бъде полезна на някого, споделете я. Ще се радвам да коментирате какви теми ви вълнуват – за здравето, за зависимостите, за философията на живота. Така заедно можем да обменяме опит и да се подкрепяме по пътя към свободата и щастието.



Коментари