Какво губим неусетно напоследък

Имаше един подобен въпрос, който чух във филм за Тюдорите:

"Кой е най-ценният ресурс, който губим безвъзвратно?"

Отговорът: ....

Отговорът е: "Времето".

И тогава, и днес, все още не можем да си върнем времето. Но има и друга ценност, която се надявам да спрем да губим. И да си я възстановим.

Човешкото - буквално и преносно.

Човешката близост, емоционалната свързаност и способността ни да изграждаме истински взаимоотношения са сред ценностите, които все по-често остават на заден план. А именно те са в основата на психичното и емоционалното ни благополучие.

Във времена на общуване онлайн, създаване с AI, роботизиране, автомизиране, все по-трудно става на хората да се справят с емоциите си. С чата е лесно, с робота е просто, с машинката е бързо... И търсят като че ли същото, когато пред тях стои човек.

В работата си с хора често виждам колко трудно може да бъде разпознаването и изразяването на собствените емоции, поставянето на здравословни лични граници и създаването на близки и удовлетворяващи взаимоотношения.

В тези времена и на духовно търсене, бягството е в илюзорния свят, там, където духовното его се храни, където можеш да бъдеш всемогъщ. А тук и сега, когато пред теб е човек, с неговите рани и чувства, забравяш, че ти си също човек.

Понякога зад стремежа към духовно развитие, личностна трансформация и себепознание също може да се скрие бягство от собствените чувства, уязвимост и реалната близост с другия.

Относно света на материализма, където "принцът на белия кон", е станал "притежателят на кола с много конски сили", това също не е въпрос на развитие, а на пренебрегване на човешкото.

И още примери има, безброй...

Няколко пъти напоследък ми се налага да кажа или чуя:

"Той е човек, също като теб и се страхува."

"Като човек, с човешко отношение би разбрала."

"Имам нужда от човешко отношение."

Понякога точно зад тези думи стоят неизказани потребности от разбиране, приемане, любов, уважение, сигурност и емоционална близост.

Може би за всеки от нас е полезно да си припомни:

Да, аз съм душа, с дух, в тяло. Идвам, може би, от висше измерение. Имам, може би, качества, които превъзхождат някои. Имам рани, които са, може би, по-болезнени.

Но аз съм просто човек. И пред мен стои същия човек.

С неговите изпитания, умения, болки, история, надежди, мечти и копнежи...

Всеки, който е срещу мен, е мое огледало.

А когато в отношенията се появят конфликт, дистанция, неразбиране или повтарящи се болезнени ситуации, можем да се запитаме не само „Какво не е наред с другия?“, а и „Какъв мой модел се активира в тази връзка?“.

Да вдъхнем аромата на цвете. Да погалим животинка. Да прегърнем дете.

И да се молим, това да помогне...

Да си върнем човешкото.

Да си върнем способността да присъстваме истински - със своите чувства, уязвимост, граници и потребност от близост. Да бъдем себе си, без да губим връзката с другия.

Това е и една от посоките, в които работя с хора – чрез метода „Автентично присъствие“, работа с подсъзнанието и дълбока личностна трансформация да изследваме старите модели, които влияят върху начина, по който мислим, чувстваме, избираме и изграждаме взаимоотношения.

Ако и ти срещаш предизвикателства във взаимоотношенията или искаш да разбереш, с какво мога да съм ти полезна и как, запази си Стартова консултация.

Или разгледай всички мои услуги тук.